Пещерата Дупница - изворът на река Резовска

Пещерата Дупница - изворът на река Резовска

и южната ни съседка. Пещерата е разположена на шест километра югозападно от село Сарпдере и на десетина километра западно от град Демиркьой. Геолозите казват, че тя се е формирала преди около двеста милиона години. Има легенда, според която галериите на Дупница преминавали под реката и се използвали като таен подземен път. Изследователи на района обаче твърдят, че такива подземия не са откривани. Прогнозите също сочат, че не е възможно на това място да бъдат намерени галериите, за които се разказва в старата история.

Днес пещерата е благоустроена. За да бъде осветена, се използва енергията на дизелов агрегат. Лампите са така подредени, че осветяват великолепните скални образувания по невероятно красив начин. Това художествено осветление помага на посетителя да се наслади на подземната красота и да види изваяните от природата сталагтити, сталагмити и сталактони дори по най - високите места в залите.

Цялата дължина на пещерата е около три километра. Има три входа. Първият е наречен Дупница долина (Dupnisa Dolin). Началните му хиляда метра са под вода. Вторият вход е сух и има две разклонения - единият е 363 метра, а другият - 456 метра. Третият вход започва със стръмнина с наклон от 60 градуса. В пещерата има зала с размери 150 на 60 метра. Тя е с невероятна акустика. Дупница и районът около нея са обявени от турската държава за защитена местност от първа степен. Според тамошното законодателство това означава, че статутът на мястото е с най - високото ниво на защитеност.

Пещерата е отворена за туристи от 2003 година насам. Свободни за посещение срещу сумата от две лири /около два лева/ са само малка част от галериите. В останалите може да влизат само професионални спелеолози и то след като са получили разрешение от властите. Пещерата не е отворена за туристи през цялата година. През месец май има забрана за влизане, тъй като това е времето, когато настъпва размножителния период на местната колони от прилепи.

Някога близо до пещерата било разположено малкото българско село Дупница. В него са живеели не повече от тридесетина семейства, които се изселили в България след Междусъюзническата война през 1913 година. Наблизо се е издигал и манастирът "Свети Петър". От него днес са останали само руини.

До турското село Сарпдере се стига лесно. Близо до него се отклонява добре обозначения път за пещерата. Устроени са наоколо места за отдих. Има малко заведение и място за палаткуване, където можете да останете за няколко дни. В този участък пътищата на Турция са изградени чрез интересна технология. Наподобяват това, което в България наричаме макадам. Улиците са насипани с едри камъни, върху които се посипва чакъл и пясък. И въпреки че звучи примитивно, тази настилка е с отлична проходимост. Няма никакви дупки. Но пътя е толкова тесен, че ако се протегнеш през прозореца на колата, ще пипнеш с ръка къщите, край които преминаваш. А те на вид са също като тези от другата страна на границата. Като в селата Стоилово, Младежко и Индже Войвода. Хората в района са изключително дружелюбни. Особено щом като разберат, че сте българи. Усмихват ви се и ви спират с познатото "Комшу!". И са готови да ви почерпят с чаша ароматен чай.       

Текст и снимки Татяна Байкушева