Приморско - поглед от високо е по-лесната задача - да направя хубави снимки.
Пред нас се ширва морето. От високо то изглежда по-синьо, отколкото когато си на брега му. Преминаваме над пясъчните дюни и плажа. Множество погледи са насочени към нас. 
Някои от хората по бански ни махат с ръка енергично, други ни снимат с GSM-ите си. И тъй като летим ниско, виждам развеселените им лица, дори усмивките им. Помахвам и аз. Това импулсивно полузапознанство се оказва забавно- за миг се чувстваш като атракция. Летим на юг, ниско над водата. Тя е бистра и през нея ясно се вижда пясъчното дъно. Приближавайки крайбрежните скали, се издигаме и постепенно набираме височина. Тогава под нас се очертава полуостровът на града, опасан от зеленина и от крайбрежната пешеходна алея. Ето го и пристанищния кей с лодките- като че ли подредени специално за снимка. 
Само след миг виждам южния плаж на града. Този път сме нависоко и няма как да разбера дали и тук предизвикваме същите емоции като преди малко. Край плажа се извива Дяволска река. Защо ли са избрали за нея такова адско име, след като тя и бреговете й са райски красиви? Правим завой и градът е отново пред нас- къщите, улиците, аквапарка- всичко изглежда миниатюрно и подредено като от фигурките на детски конструктор. Насочваме се към мястото, където трябва да кацнем. Прелитаме над блатото Стамополу. Тaм сред тръстиката плуват двойка лебеди със своите малки. Преди финала пилотът прави още един заход над залива Перла. За довиждане. Но не и за сбогом- малко са хората, които веднъж са полетяли над тези красиви места и у тях не е останало желанието да се връщат към следващия полет отново и отново.
Текст и снимки Татяна Байкушева
