DSC_0028-1

DSC_0028-1

Пътеписът на Принцесата/Да се събудиш в града на "Скорпиънс"

края на годината. Когато се събираме с най-близките си, когато споделяме емоциите и радостта от това,

че сме заедно. Не всеки обаче ще запали светлините на коледното дръвче у дома. За някои това е време за работа, за други - време за пътуване. Където и да сте по света на Рождество Христово, споделете празника си с нас и с поредицата на Гергана Янчева, написана специално за Chernomorie-bg. Всеки ден до Рождество - по един текст подарък за вас! Приятно четене!

Ден Втори

Събуждам се във високо английско легло, насред Германия и си казвам: Ваше Височество, немската действителност Ви отива, родена сте и сте осъдена на нея за следващите поне двадесет дни. Морген!

 

Хановер е място, много подходящо за принцеси. Столицата на Долна Саксония, а знаете ли, че през 1969г. тук е създадена групата "Скорпиънс"? М...? Чувала съм, че не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед, но пък направиш ли го от втори, може да се разчита на стабилна връзка... Това звучи като хороскоп за съвместимост между две зодии?!?  Има нещо величествено, нещо приказно, нещо идиотско и нещо... друго . Хубаво място, почти като всяко друго на тази планета. Обаче аз не съм човекът, който ще ви разкаже за историята му, нито за музеите, нито за културния живот, нито за индустриалните страсти, които се вихрят наоколо, нито за Хановерското "Мессе", поне не подробно и не с нужния ентусиазъм. Аз съм човекът, който ще ви разкаже за себе си по време на свободно падане някъде из Европа. Хановер можеше да е Берлин, Мюнхен, Рим, Солун, както и всяко друго познато и непознато село. 

Закуската тук е на особена почит, ако споменете, че не закусвате, но пък пиете чисто кафе, ще предизвикате учудване, а защо не и неодобрителни реакции. Всеки квартал си има фурна, няколко фурни, в които се пече хляб, така все едно това е всичкият смисъл на живота, а като се замисля реално..., ами то си е.  Ставате, един оправя спалните, един вари кафе и топли мляко, един подрежда масата, един облича децата, един е ходил до хлебарницата и носи поне четири хартиени пакета с кроасани...  Извод: да, ние сме повече от живущите в почти всяко средностатистическо семейство. Да, притеснена съм. Принцесата в мен се оцъкли, когато видя, че онзи, който оправя леглата е ... Боже, мъжът ми оправя легла!!! Хановерският климат е благодатен за принцеса и пагубен за всеки добре оформен в България мъжки индивид. Това е изводът!DSC_0020-1

Гледам през прозореца.  Ден 2 ще се запомни с гледането ми през прозореца. Заваля сняг, не е много студено, но е толкова сиво, че направо ми иде да си блъскам главата в стената. На равни интервали от по 10 мин. сградата се тресе от преминаващия трамвай. На задната тераса си мирише на пица, както обикновено, на партера си имаме пицария. На първия етаж имаме рускиня, която пък има куче, над нас има някакви... Не ги знам какви са. Изобщо не ми пука за съседите. В задния двор, в който никога не съм стъпвала има..., ами така като гледам нищо няма. Някаква масичка, около която се мотае правото на всички живущи в кооперацията да я ползват. Ми..., мерси. Не си падам по колективното ползване. Пред сградата има паркомясто, което също е на разположението на всички, всеки има право да го ползва за по 10-15 мин на ден, толкова, колкото биха му били нужни, за да си разтовари багаж или да натовари, но после е длъжен да го освободи, това не е място, на което колата може да пренощува! Представяте ли си??? Тия изискват коректност? От кого, бе? Я, елате да видите, ако това място е някъде у нас...  Тия германци са студени като кубчета лед, на никой не му пука за никой, обаче от друга страна са толкова дисциплинирани, толкова спазващи правилата и толкова спокойни по тоя повод, че ми се приисква да размахам кожен камшик и да ги заобичам! 

Игнажден е. Чудя се по какво да гадая? По това аз къде съм влязла първо, по това кой е влязъл в чуждата къща, в която съм или по това, кой ме е „лайкнал” първи в социалната мрежа? Залагам на последното, което се реализира благодарение на една от най-близките ми приятелки, Галинко, danke schön! Или пък..., да взема да гледам с кого говорих по "Skype" ?!? Абсурд да споделя подобна информация...!

Коледа не спазва дистанция. Направо я виждам как идва. Докато това се случи възнамерявам да се държа като германка. Ще се облека зле, ще сложа шапка, която не ми отива, ще опаковам децата така, че да им е трудно да се движат и ще ги изкарам да поплуват в локвите на близкия парк! После ще пазарувам и ще готвя. Последните две неща са от любимите ми. Малко принцеси могат да се мерят с мен в тези дисциплини.

Отказвам се! От шапката.

Всеки път, когато излизам от вратата на тази сграда, доста стара, видяла много, но и доста добре реновирана се чувствам странно. Усещам как имам огромни очаквания от града. Така преди време обичах Бремен, не, че сега не го обичам, обичам го, но за него някой друг път. Тук... Тук внимавам как пресичам, внимавам за колоездачи, внимавам да не пропусна някоя мила женица, дръзнала да ме поздрави, внимавам да попивам и да изживявам на 100%  дните на въображаемия си живот, в който карам немска кола по немска улица, обитавам мезонет срещу сградата на старото кметство, в който паркетът е от дъб, таваните високи, а принцът не просто сглобява мебели от „Икеа”, той произвежда мебели, по-хубави от тези на „Икеа” !!!  Както се забелязва: Германия е сложният ми психологически казус. Сложният и един от най-симпатичните.

 

Нима съм принцеса-емигрант? В ден втори се чудя, дали не бих могла да остана завинаги...? Не мога. Аз съм принцеса... от Бургас. Това също влиза в графата на неща, които не подлежат на обсъждане.

(Очаквайте продължението)

Гергана Янчева

Преди десет дни бе премиерата на "Аз съм принцеса... и това не подлежи на обсъждане" писана в съавторство от Гергана Янчева, Еми Цветкова и Десислава Георгиева. Книгата се продава с ръчно изработено бижу от Маргарита Стайкова и е идеален подарък за предстоящите празници. Може да я намерите в "Хеликон" и "BookPoin" в цялата страна.