Руси Стоянов - ренесансов творец с корен бургаски

Всяко семейство си има родова история, към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.

Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.

Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.

Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.

В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов, на Паулина Станчева, на Стефан Диомов, на Петя Дубарова. Сега ще ви разкажем за Руси Стоянов.

Има суперлативи, които безпогрешно пасват за качествата и творчеството на даден човек. Те са валидни и за бургазлията и художник Руси Стоянов. Ренесансов творец. Гениален художник с ренесансова многозначност. Българският Леонардо да Винчи... Не е нужно да продължаваме с определенията, които дават за Руси негови колеги, приятели, близки, роднини. Напуснал за съжаление този свят само на 49 години… Няма и половин век на тази земя, а оставил едно творчество, което тепърва ще се опознава от настоящото и бъдещо поколение на България. Това смело мое пророчество, правя след сакралната и неповторима среща с майката на Руси - Стаматка Стоянова и съпругата му - художничката Галина Чернева. С тези забележителни  дами се срещнах не къде да е, а в родната къща на Руси. Едно духовно усещане, което не може да се опише, а трябва да се изживее.

За снеговите приятели и колеги не е тайна, къде е живял и творил неповторимия ренесансов художник. Родната къща на Стоянов се намира на бургаския булевард "Демокрация" №58. Четириетажната фамилна къща е обърната с лице към Морската градина и сякаш гледа към безкрайния хоризонт на Черно море. Все още на фасадата й липсва паметна плоча, която да информира местните и гости на града, че това е родната къща на художника Руси Стоянов, авторът на знаковите скулптори за Бургас - грамофона на улица "Алеко Богориди" и 15-метровият кръст, издигнат на билото на Шилото. Дори само тези две творби да беше сътворил, е достатъчно, за да се докоснеш до магическия талант и харизма  на съгражданина ни – Руси Стоянов.

Едва ли има местни, както туристи, които разхождайки се по "Алеко Богориди", да не са спирали за минутка пред Грамофона на път за Морската градина и плажа.

"Тези, които познават Руси Стоянов, го определят единодушно като художник с ренесансова многостранност, като артист с голям творчески заряд  и оригинално мислене, реализирал много идеи в областта на графиката, живописта, приложното, монументалното изкуство, изпреварил времето си, изключително мощен като изказ, универсален интелектуалец. Определят го като Събитието, като Платон, който знае всичко за вселената, като Бургаският Леонардо, истинският Воин на светлината, като голям Рошьо, който липсва на всички" пише в книгата си "Руси Стоянов, Ловецът на чудеса" журналистът Румяна Емануилиду.

Да спрем до тук и се върнем към детството на Руси… "Руси се роди на 12-и юни 1955 година в Бургас, в Немската болница. Той е първородното ни дете. Беше на годинка и два месеца през 1957 година, когато се нанесохме в новопостроената четириетажна семейна къщата на булевард "Демокрация" № 58", връща лентата майката на художника - Стаматка. Младото тогава тричленно семейство Стоянови живее на първия етаж на фамилната сграда. На другите три се настаняват брата и двете сестри на съпруга й. "Строихме къщата частно, тогава  нямаше бригади. Включихме се всички - аз, мъжа ми, двете ми зълви и братовата жена на мъжа ми. Помагаха доброволно много близки и приятели. Всяко свободна минута цялата фамилия работеше на строежа, дори участвахме в изкопните работи", допълва  майката на Руси Стоянов. Земята за строежа на четириетажната фамилната къща нейният свекър купува от бай Мухарем, бащата на актьор Хиндо  Касимов. Родът на художника е от село Искра, Карнобатско. В новия дом на младото семейство Стоянови минават безгрижните дни на малкия и палав Руси. Още в детската градина той е забелязан от неговите учителки. Момчето впечатлявало с умението да моделирало фигурки с ножичката и да рисува. От тогава започват и първите му творчески и публични участия в десетки детски конкурси в Бургас и страната. До малкия Руси винаги е баща му, който го придружава навсякъде. 12-годишен Руси и баща му отиват в София, за да получат голямата награда от националния конкурс за рисунка. Крехкото, талантливо момче се снима за спомен пред мавзолея на Георги Димитров. Учи в Художествената гимназия в Казанлък, където среща голямата си и единствена любов - Галя. През 1980 година завършва университета "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново, специалностите "Графика" и "Естетика". След дипломирането двамата с Галя се завръщат в родния Бургас, посрещат ги с радост родителите му. Семейството на Руси и на Галя се увеличава с раждането на дъщерите им - Десислава и Елица. Тогава те се преместват в апартамен в копмплекс "Меден рудник". През всичките години няма ден, в който Руси да не работи в ателието си, което се намира в двора на родната му къща.

Няма да припомняме за многобройните му участия в общи експозиции у нас, в международни изложби и биеналета… Бургазлии приемат творбите му - Грамофона и кръста на Шилото като символите на града, дори да не знаят името на твореца. Избират го за "Художник на годината" през 2003 година. Той е един от бургаските творци, който приживе не е направил своя самостоятелна изложба. Отива си от този свят в най-активната си възраст, ненавършил 49  години и не успял да реализира многобройните си идеи, които е оставил като завещание. По инициатива на семейството му през 2007 година е учредена  специална награда "Млад художник", която се връчва ежегодно на 24-и май на тържествена церемония в залата на Дружеството на бургаските художници  на улица "Александровска".

Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" притежава 17 творби на Руси - 11 графики, 2 живописни платна и 4 скулптури - "Риба меч", "Котка", "Агресивният" и "Нощ".

"Все още остава нереализиран големият му проект за мемориален кръст в памет на свети апостол Андрей Първозвани и 2000 години от проповядване на християнството по тези земи от него, който трябва да се издига на остров "Света Анастасия", с болка сподели съпругата на Руси - Галина Чернева. Тя се надява да се построи новата галерия за съвременно изкуство (тя ще се намира на ъгъла на улиците "Александровска" и "Алеко Богориди" б.а.) и в нея да се експонират творби на съпруга й.

Той бе отличен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Бургас" на 6-и декември 2017 година. На тържествената сесия на Общинския съвет в Бургас, когато бяха връчени отличията присъстваха двете му дъщери - Десислава и Елица и неговата майка Стаматка.