hliab1
С канела. Човешко и просто
и с друга мая захванати.
Не сме лоши. Хора сме. Ние. По тия земи.
На Бъдни вечер, когато не вдигаш масата, докато чакаш Него.
Можеш да гледаш назад. Кои сме, какви сме, какво е „добро”?
Макар да сме други. От филм без коледни чорапи над огнището.
Тук рядко ще чуеш, че някой пие топло мляко преди лягане.
Още по-рядко: „Прощавай!”
Най-рядко с канела.
Привидно по-люти сме, леко мускатови.
Не е задължително. Въпрос на усещане.
Камините са малко, климатиците много – удобни.
Но, не пукат, нямат дъх на смола и не върви да постелиш кожа.
Кой би правил любов „на кожата пред климатика”?
Тези, дето имат камина, и те не правят.
Или нямат кожа, или нямат вино. Все нещо липсва.
Най-често любов. Случва се.
Бъдници, може би тлеят горе в селата.
Приведени баби палят тамян.
Рядко ще видиш маса, подредена за закуска.
Гореща яхния за вечеря. Без прибори.
Жена с мъжка риза на голо. Мъж, прибягал за кроасани.
Хубави кроасани…
Сигурно, защото тук не е Франция.
Познавачи на шоколад, сомелиери, меценати...
Обаче, не е болка за умиране. Има си просто обяснение.
Друг сорт сме - тук всяка изба е винарска.
Писма написани на ръка, телефон с шайба – имаше.
Естествено е, някак в духа на времето.
Изобщо не сме лоши. Изобщо.
Фината шупла от бакпулвер, не може да вдигне погача.
Това го знаят и децата.
Децата ни не харчат много тебешир.
Стражари и апаши – валяло.
Обаче не тичат зад блока, а майка им не крещи до безпамет:
„Иване, прибирай се вече!!!”
Не са ни лоши децата. По-хубави няма никъде.
Друга мая. Търпелива и бавна на втасване.
От тая, дето, аха се надигне.. и вкисне.
Обаче, какви пити стават! Слънце!
Но пък сме предпазливи.
Все внимаваме, да не ни чуе Дяволът.
И сме шумни - често чукаме на дърво.
Още сме вярващи – по Великден.
Откровени на сън.
Като всички останали по тоя свят.
Добри, топли и бели по Коледа.
Но,
по-добре някога инцидентно, отколкото никога редовно.
Веднъж – инцидент, два пъти – сигурен трети.
Коледа след Коледа, Великден след Великден.
Доброто и Вярата.
Колкото крехки, толкова жилави.
На Бъдни вечер, когато не вдигаш масата, можеш да гадаеш.
Докато чакаш Него. По трохите от хляба.
И да се молиш, че още веднъж ще можеш да бъдеш.
От Рождество до Рождество.
Които и да сме, каквито и да сме, каквото и да е Добро.
Тук често можеш да чуеш: „Така било писано...”
Написано ни е. Все нещо и със сигурност.
Като финални надписи в напрегнат филм.
С успокоително донякъде:
„ ...следва продължение...”
***
Свещица за Рождество, после за Възкресение.
Вярваш силно. Даваш тихо.
Очакваш и се надяваш. На Чудо. Понякога го случваш.
Камина, смола и кроасани.Жена с мъжка риза на голо.
Мъж хукнал към фурната.Топло мляко и прошка.
С канела. Човешко и просто.
По-друга мая - за идентичност.
Във всеки десерт – сол на върха на ножа.
Писмо на хартия, деца и тебешири.
Тлеещи бъдници.
Някой смел, откровен и буден.
Да ти каже: „Обичам те!”
Два пъти.
Бъдете добри и вярвайте! Раздайте се, дори нахалост. Никой не е забогатял, спестявайки от закуска, топла дума и прегръдка ;)
Честито Рождество Христово
