Варвара - в края на лятото

Варвара - в края на лятото

разкрепостени хора от цялата страна. Особено в навечерието на Джулай морнинг. Всяка година в утрото на първи юли, почитатели на хипи - празника, се събират на морския бряг, за да посрещнат заедно първите лъчи на слънцето. Началото на тази традиция било поставено в Морската градина на Варна през лятото на 1986 година. Като сбирка на неколцина приятели - бунтари, за които наложените по време на тоталитаризма норми за живот били непоносимо бреме. На следващата година, на същия ден и на същото място, участниците в купона били няколко пъти повече. С всякa изминала година броят им се увеличавал. "Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме любимата музика, да си пием на спокойствие", разказва Владо Илиев, който смело може да се нарече един от "основателите" на станалия вече традиционен празник. На събиранията идвали поети, музиканти, актьори и художници. Преживяването "юлски изгрев" освен във забавление, се превърнало и във възможност за обмен на идеи и споделяне на общи възгледи. "Общината, обаче, реши да организира големи безплатни концерти. Надойдоха всякакви – пънкари, метъли. Започнаха и проблемите с полицията. Това вече на беше нашия Джулай. И се преместихме", разказва Люба Стойчева - една от участничките в тези първи хипи - събития.

За ново място за сбирки бил избран районът край Варвара. Малкото рибарско село се намира в подножието на странджанския връх Папия, между Царево и Ахтопол. Тогава морският бряг там бил наистина девствен. На поляната до така нареченото "желязно дърво", останало там след снимките на филма "Голямото нощно къпане", бил направен бивак. В търсене на бягство от оковите на големия град, тук започнали да идват много туристи. И само след няколко години, в разгара на лятото, вече трудно можело да си намериш място за плаж дори и по камъните.

В търсене на нови, незавладяни от цивилизацията места, почитателите на Джулая се спряха през последните години на село Камен бряг, на осемнадесет километра от Каварна. Но и там в нощта преди първи юли вече всяка година се събират хиляди желаещи да посрещнат изгрева.

Поради прекаленото посещение от хора, които са далеч от хипарската идея, "старите хипари" решават да започнат да честват "ивнинга" (вечерта - от July Evening). Като се събират на тридесет и първи юли.

Варвара продължава да е любимо място за много от порасналите вече младежи. Те пристигат тук със семействата си. За да покажат на децата си живописния малък плаж. И да се докоснат до местата, връщащи ги към незабравими спомени. В края на сезона селото е тихо и спокойно. Такова, каквото е било във времето, когато тук се отдавали на волни нощи първите му "откриватели". През първата седмица на септември тук в продължение на два дни се провежда събор. С нестинарски танци и народни борби.

До средата на деветнадесет век, на мястото, където са построили къщите си първите заселници, се издигал параклис, посветен на Света Варвара. След Балканските войни тук идват бежанци от село Ятрос в Източна Тракия. И приемат името на светицата - патрон на параклиса, за име на новосъздаденото населено място. Поминъкът им е бил свързан със земеделие, въглищарство и риболов.

Днес тук има няколко добри хотела. И кръчми, достойни за всеки бохем. За истинските хипари някога би било почти обидно да пренощуват на хотел във Варвара. Но днес повечето от тях не се отказват от удобствата. Така, че тук си остава едно от местата, където бихте могли да ги срещнете. И да чуете истинските истории за възникването на Джулая "от първа ръка".