Вили се занимава професионално с фотография от девет години. Снимка Личен архив
Виолета Пефтичева, Вили, както я наричат всички, е родена на 4 юни 1988 г. в град Бургас. Има музикално образование. Снима от дете благодарение на баща си, който запалва у нея страстта към фотографията. След като завършва сменя няколко сфери на работа, докато не започва да се занимава професионално с фотография през 2013 година.
Преди година Вили отвори второто си студио в София. Подкрепя различни благотворителни каузи.
- От кога се занимавате с фотография?
- С фотография професионално се занимавам от 2013 година. Но всъщност снимам от дете. Баща ми беше запален по фотографията и запали и мен. А на 10 години вече имах и собствен фотоапарат с лента. След като смених няколко бизнеса осъзнах, че те не ми доставят такова удоволствие и удовлетворение, се посветих на фотографията.
- От кого сте се учила да снимате и кои са фотографите, чиито снимка харесвате?
- Когато започнах по-сериознода се интересувам от история на фотографията, от техники на снимане, започнах да научавам повече за велики имена във фотографията, които обожавам: Ансел Адамс, Ани Лейбовиц, Пол Странд, Стив Маккюри, Ървинг Пен и много други, да се уча от тях, но и да съм любопитна към новите имена от семейната фотография като Sue Bryce, Jasmine Star, Ana Brandts, Kelly Brown, Joe Buissink. Впечатлявах се от фотографи, които използват естествената светлина, а не изкуствената студийна светлина, защото техните снимки са вълшебни. Харесах техните снимки, защото са истински, искрени, живи и човешки, разказващи история в един кадър, каквито всъщност искам да бъдат и моите снимки. И да не забравяме все пак, че аз съм фотограф за щастливите моменти в живота. Моите снимки са цветни, вълнуващи, обагрени със светлина и настроение. Но често залагам и на черно-бялата фотография. Тед Грант е казал: "Когато правите цветна снимка на хора, вие снимате техните дрехи. Но когато ги снимате в черно и бяло, вие заснемате душите им". И е така.
- Защо големите имена във фотографията обичат да снимат в черно-бяло?
- В един черно-бял портрет, елиминирайки всички разсейващи ни цветове – ние можем да се вгледаме в очите на хората, да усетим емоцията им, да ги почувстваме и да разкрием душата им. Обичам да казвам, че за да е добра една снимка не зависи от фотографа, а зависи от взаимодействието между фотографа и хората, които снима.
- Какво усещане носи цветната фотография?
- За мен фотографията носи удоволствие и затова я избрах за своя професия. За всички останали, които я избират за своя професия не мога да отговоря, тъй като не знам техните мотиви. Аз дори елиминирах в израза "професионален фотограф" от определенията за себе си. Аз съм просто фотограф. Създавам момент тук и сега, не създавам продукти, не продавам стока, аз давам щастие, давам усмивки, създавам и съхранявам спомени. Затова и тези безценни моменти не могат да бъдат остойностени. Не мога и да отговоря на въпроса: "Коя е любимата ми снимка?". Може би ще е тази, която ще направя утре. Великият Ансел Адамс е казал: "Не правим снимката просто с фотоапарата. Влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали!".
- Преди година открихте свое фото студио и в София. Защо избрахте да делите времето си между Бургас и столицата?
- Когато обмислях идеята да отворя студиото в София, видях корицата на "Vogue" с Бионсе. Израснах с музиката на "Destiny’s Child" и беше много тъжно, когато групата се разпадна. Винаги края на нещо е начало на друго по-добро. Това беше момента, когато Бионсе, не само продължи с пълна сила напред, но постигна невиждани върхове, не само в професионалното си развитие, но и като човек, защитаващ различни социални каузи. Доказа, че не е само брилянтен артист и творец, но и застъпник на правата на жените и на хората с различен цвят на кожата.
От другата страна на историята съм аз. В последните пет години хората ме припознават като фотограф, артист, инициатор и участник в редица благотворителни кампании. Всъщност, по образование съм музикант с профил класическо пеене и пиано. Бионсе започва своята музикална кариера като солист в хора на "St. John's United Methodist Church" в Хюстън - Тексас, за да достигне до най-високоплатената жена в развлекателната индустрия.
В деня когато "Vogue" публикуваха новината за тазгодишното си септемврийско издание и показаха корицата, с екипа ми се вдъхновихме да пресъздадем визията й. Това е революционна за представите на хората корица. Не само, че е първата от 126-годишната история на списанието, която е заснета от афроамерикански фотограф, но и защото чрез нея Бионсе разчупва дългогодишни културни и социални стереотипи.
С голяма страст и вдъхновение, екипът ми започна подготовка по реализиране на идеята. Анализирахме в детайли кадъра, разпределихме задачите и започнахме работа по подготовката. Намерихме шивач луд като нас, който се нави за отрицателно време да създаде копие, до колкото е възможно, на роклята на "Gucci". Любимите ми стилисти от "Room88" с творчески хъс се впускаха в предизвикателството да пресъздадат максимално точно и бързо короната от цветя на Phil John Perry.
Най-голямото предизвикателство за мен като фотограф, в целия проект, бе да изляза от обичайната си роля зад обектива и да застана пред него в ролята на модел. Изключително благодарна съм на Звезди Патаре, която успя по най-елегантния начин да ме предразположи, за да направи перфектния кадър.
В спецификата на снимката е от огромно значение локацията за заснемане. За абсолютно точното пресъздаване на кадъра, ни бе необходима ниска слънчева светлина с остра сянка, каквото имаме обикновено 10-тина минути преди залез. Първоначалното място, което бяхме избрали се оказа, че не е най-подходящото. В последния момент, два часа преди залез слънце, човек от екипа успя да открие мястото. На входа на Варна, на фона на интензивния трафик и любопитните погледи, сред прашния въздух и изтичащото време, с което разполагахме (защото слънцето бързаше към своя залез) – успяхме да направим идеалния кадър.
Вярвам, че човек трябва непрестанно да се предизвиква, за да се развива. Както Бионсе не спира да се променя и расте като професионалист, така и аз, но с много по-скромни стъпки преследвам мечтите си. Вярвам, че в живота няма нищо случайно. Та тази история ме вдъхнови и мотивира, че е време за крачка напред. Така от август 2018 г. вече имам свое фотостудио и в София.
- Различават ли се клиентите Ви в София и в Бургас?
- Дали клиентите в Бургас и в София са различни… Не, не са! Аз не обичам думата клиенти, затова ще използвам хора. Та хората са хора навсякъде, независимо къде живеят и с какво се занимават. За мен е истинско вълнение, когато снимам всяко едно семейство, всяка една двойка или детенце. Хората, които избират мен за фотограф, те не са просто клиенти, те не са случайни. Те са направили своя обмислен и емоционален избор, така че ние ставаме взаимо-емоционално свързани. Те стават приятели. Съвсем скоро по случай новогодишните празници, благодарих на всеки един, който е избрал мен и аз избрах него, защото да избереш фотограф е нужно да го усетиш със сърцето си и ако той с фотографията си успее да докосне струна в твоята душа и да я настрои на своята честота – то връзката ще бъде успешна и трайна. Това е и причината, поради която аз отдавам себе си 100 % и нищо не остава скрито от клиентите. Забравям времето и всичко, което има значение е момента с хората, които снимам – тук и сега.
- Какво предпочитате да снимате?
- Най-много обичам да снимам любовта и щастието във всичките им форми: през двама влюбени, които си казват заветно "Да" за цял живот, през трепетното очакване на бъдещите родители по време на бременността, първите дни на новия човек в семейството, първия рожден ден, кръщенето му, бурните детски и тинейджърски години, та чак до бала и неговата сватба. Обичам да снимам поколенията заедно. Обичам всеки един щастлив момент от живота. А дори да е и без повод: просто ей така в делник или празник. А от работата си през тези години и хилядите ми фотосесии мога да разказвам много.
- Коя е най-запомнящата се случва по време на снимки?
- Юни 2018 г. беше дъждовен месец. Но на 17 юни преживяхме дъжда с тези прекрасни младоженци - Велина и Тодор... нито една капка дъжд не попречи на тяхното настроение, а напротив - приеха всичко с голяма усмивка... макар че ни поваля доста.
Първоначалните ни планове за фотосесия се сгромолясаха, но Вили и Тошко с усмивка приеха ситуацията. След кратка сесия на жп гарата докато все още валеше, се придвижихме към Морска гара. Аз (разбира се... кой друг) като дете, чакащо да скочи в калта (в случая локвата), виждайки големите локви пред нас... веднага ми хрумна идея.. локва... младоженци... отражение... небе...
Харесах си местенцето... цопнах в локвата, булката хвърляше воала и целуваше младоженеца... това беше идеята... Но докато снимам за тях един "сладур" (който със сигурност ни видя.. защото имам кадър как гледа към мен и младоженците), не намали колата, а напротив, прелетя и разплиска водата във всички посоки... Може би е искал да направи по-ефектен кадъра... Честито, успя, приятелю, за което ти благодаря! Но най-вече благодаря, че не успя да „окъпеш“ младоженците ... Слава Богу - младоженците сухи, фотографа доволен и всички щастливи. Незабравим момент... това и да бях го планирала трудно щеше да се случи.
