Gera2
За Многото Години
задната седалка, в краката на пасажера и отзад в багажник са олицетворенията на хаоса и някаква храна. Обещавам си, че точно тази Нова, ще ме превърне в руса, синеока, висока и грациозна дама, покосена от фитнеса и здравословното хранене, но – не. Точно обратното. При минимален допир с мен, г-жа Година се превръща в пухкава брюнетка, преяла с пудра захар и котлети. Съдба, така го наричат маите, но те пък и маите едни хубавци... Никаква вяра им нямам!
Исках да напиша „традиционната” равносметка, станала популярна със създаването на социалните мрежи, исках да пожелавам неща, за които никой друг не се е сетил, исках. Не се получи. Хората, които обичам, приятелите, семейството, са наясно, че им желая здраве, успехи, усмивки, късмет, любов, пари, светлина... Всичко най-добро. Истина е. Има хиляди начини да покажеш, че обичаш, но да го кажеш... Всеки път си звучи като „обичам те, завинаги и друга дума няма...”, е, или поне аз така мисля... Всъщност, знам и други песни, но не за това сме се събрали днес.
Ден преди края на годината, натоварих колата с много багаж, едно дете, себе си и потеглих към вилата. Празнуването високо в планината винаги ми е изглеждало привлекателно. Гъстата мъгла по пътя не я бях предвидила. Шофирайки се надявах, че ще успея да пристигна преди речта на президента. След първото изкачване, докато изчаквах два коня да пресекат трасето се сетих, че хубаво взех елегантна рокля, но съм обута с маратонки, а в багажа има само чифт „медицинско” сабо. Въздъхнах..., ако се гримирам силно и хвърлям пиратки без предупреждение, никой няма да забележи. Секси съм и съм от Бургас, това трябва да си повтаря всяка жена, докато подпира кората с яйца, за да не се разпилеят при обратните завои. Жена, секси, каскадьор, мореплавател по душа. Кошмарът на боровата гора!
Обичам планинските утрини. Не много. По нищо не приличат на морските. Само аз съм си същата. Всеки път, когато изляза на верандата с кафе в ръка, а лявото ми око се спре на голо пуешко тяло, полегнало в тава, събираща пет кисели зелки на ситно, дясното, все по един и същи начин се разширява, излъчвайки късометражен филм с малко виенско колело. Бих могла да съм известна, като „окото на Лондон”. Ако, бях в Лондон. Да. Подготовката на празничната вечеря е започнала. Тази година съм се зарекла! Няма да готвя много! Ще има салата, основно, десерт и една погача, за да се знае, че все пак съм идвала. За разлика от други години, тази, ще се гримирам, ще си направя прическа, ще се облека елегантно и за нищо на света, за нищо – няма да съм вмирисана на шалот. Колкото и добре да звучи, имайте предвид, че е просто лук и при термична обработка не излъчва аромат на рози. Не.
Парти без „руска” салата – не е парти. Приготвянето на по-малко от пет килограма домашна– престъпление. Детето ме пита нещо за някакъв пластелин, но съм прекалено заета, разрешавам всичко. После се хвърлям по корем на пода, както правят пластелиновите барети и чопля художествените произведения от фугите. Започвам да се изнервям. Времето ме притиска, а мама беше направила страхотна медена къща за Коледата в Бургас. Добре, че я взех! Докато никой не гледаше, седнах и изядох малката пристройка, храстите в двора и една опаковка фурми. За настроение. Обаче, загорих млечния крем за десерта. Имам милиони успешни опити в кухнята, един гаф може да ми бъде простен... Това по никакъв начин не повлия на аромата на крем-питата. Но, в крайна сметка, при толкова пръчки бенгалски огън, при тоя дим, разнесен от бомбички, пушки, танкове и гранатомети, кой ще се сети, че натрапчивият дъх на барут иде от десерта? Нова Година! Всички знаят, че колкото самоделна заря по небето – толкова пожарни коли в полето! Обичам да съм българка, какви ли не прояви на екстремизъм, могат да минат за „обичай”, всичко се прави „за здраве и берекет”! На хаирлия да е!
Точно тези гости, които очаквах, ами, те ме познават добре. Свикнали са да ме виждат в дрехи, по които може да се гадае за менюто. От друга страна, знаят, че притежавам и някакви чисти, стига само да се докопам до тях. Не се отказвам от плана, натиках се в малката черна рокля, която се нарича така, защото-о... Е, да, когато я купих не беше чак така опъната... Драматичен грим, медицинското сабо, един пуловер с пайети на рамо, тенджерата с „руската” в обятия и марш към тържеството. По стар обичай, вечерята приключва за десет минути, после всички дишат тежко и разказват стари вицове. Колкото и да не ми се танцува, едно право хоро и една ръченица са си задължителни. Насилена работа, но за здраве, де.
Горе в трапезарията, малките ни наследници за деветдесети път изпълняват „танца на пингвина”. Не е ясно, дали се радваме на упоритостта им или сме под хипнозата на баницата с късмети. И преди съм го казвала, не разбирам как, хартийка, натъпкана в точени кори и печена на фурна, може да предсказва бъдещето, но силно вярвам! Вярвам и на годишния си хороскоп, който твърди, че тази година, всичката Мара ще втаса. Защо да не вярвам?!? По китайкият съм „катерица”, което е по-логично от „рак”. Види ли ме човек, иде му да ме впише в червената книга, а не да ме свари с малко бира... Разбира се.
Вдигам поглед към небето, казвам си: „хайде, моля ТЕ, още веднъж, още една...”, химнът гръмва, шампанското, китайският влажен бенгалски огън не пали, пожелания, целувки по децата, телефоните изключват и хукваме навън! Ние хвърляме пиратки по съседите, те хвърлят по нас, те крещят „За много години-и!!!”, ние „ Да ви се връща-а!” и пак бомби, и заря, и дунавско хоро... Както си му е редът! Очевидно е, че ще сме много здрави, румени и засмени, чак до Трифон Зарезан, когато са следващите комфортни адети! Дано!
- Мамо-о! Падна ми се „ново гадже”, обаче аз успях!!! Дадох го на Вкитито-о!
- Тя какво ти даде, за какво го размени?!?
- За „нова кола” – много ясно!
- ......
За мама „пари”, все пак, гаджетата са в графата „Божа работа”, ама новите автомобили...
Свикнали сме да отдаваме прекалено голямо значение на тържеството за Нова Година, прекалено големите очаквания, обикновено... Свикнали сме да пожелаваме „много здраве и късмет”, без да влагаме истинска вяра в думите си. Свикнали сме да сме здрави и щастливи, докато не ни бъде отнето. Нищо странно. Денят, в който старата година си отива и идва новата. Не е апокалипсис, но пък е хубав повод да се поздравим. Без значение какво точно ще си кажем, фактът, че сме в състояние да го направим е достатъчен. Повече от достатъчен.
За много години, Приятели! За всичко, което имахме и имаме, за това, което ще дойде утре. За всичко и всички, които са си тръгнали. За спомените, за промяната, за бъдещето. За онази част от нас, която мисли само с добро. За философската – намиращата във всяко зло - добро. За тези, които са тук, за другите, които ще се върнат. За здравето, изобилието, мирът, уютът и светлината. За всичко и всички! За търпението. За мен, за вас и за любимият ми рекламен спот на безалкохолна напитка. Най-голямата радост - Животът продължава. Времето не лекува, от хапчетата за отслабване не се слабее, шампоаните против косопад не действат, „крем-пита” не се прави със загоряло мляко, но какво от това?
Има неща, които никой не може да ти даде, както и такива, които никой не може да ти вземе. Въпросът е да имаш дух! Дух, който е духал и са го духали – силен дух! Толкова по въпроса с отминалата година. Нова партия шах, нова дъска, нови 365 дни. И! Ако, някой ви каже, че не може, хем да си заринат в битовизми, хем да си секси и от Бургас, му пратете специални поздрави от мен!
Честита Нова Година, целувам ви!
